ГД "ГРАО" - Избори за членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019 г. -> Термини

Единен Граждански Номер

Единният Граждански Номер (ЕГН) се състои от 10 цифри. В първите 6 цифри е кодирана датата на раждане, следващите 3 са поредност на раждането - число от 000 до 999, а десетата цифра е контролна. Предпоследната цифра (на позиция 9) отразява и пола на притежателя на конкретния ЕГН. За мъже тя е четно число, а за жени - нечетно.

ЕГН
номер на позицията в ЕГН 1 2 3 4 5 6 7 8 9
умножение * * * * * * * * *
тегла 2 4 8 5 10 9 7 3 6

Алгоритъм за изчисляване на контролната цифра:

  • Умножават се стойностите от всяка позиция със съответното число, посочено под номера на позицията.
  • Сумират се получените произведения.
  • Получената сума се дели на 11.
  • Ако полученият остатък от деленето е число по-малко от 10, то става контролно число. Ако е равно на 10, контролното число е 0.

Начин за кодиране датата на раждане в ЕГН:

  • На позиции 1 и 2 се поставят последните две цифри от годината на раждане.
  • На позиции 3 и 4 стои месецът на раждане, като към него е прибавено:
    • 20 /за родените до 01.01.1900 г./
    • 0 /за родените от 01.01.1900 г. до 01.01.2000 г./
    • 40 /за 2000г. и следващите години/
  • На позиции 5 и 6 се записва деня на раждане.
Проверка на ЕГН за коректност

Избирателни списъци за гласуване в изборите за членове на Европейския парламент от Република България на 26 май 2019 г.

ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК - ЧАСТ I за гласуване в изборите за членове на Eвропейския парламент от Република България на 26 май 2019 г.

Избирателните списъци част I (в тях се включват българските граждани) се отпечатват въз основа на националния регистър на населението от ГД „ГРАО“ в МРРБ. Избирателните списъци се съставят от органите по чл. 23, ал. 1 ИК.

Списъците се съставят поотделно за всяка избирателна секция по постоянния адрес на избирателите и включват българските граждани, които:

  • са навършили 18 години към изборния ден включително;
  • живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз;
  • не са поставени под запрещение;
  • не изтърпяват наказание лишаване от свобода;
  • имат постоянен адрес в района на съответната избирателна секция или
  • имат настоящ адрес в района на съответната избирателна секция и постоянен адрес в друго населено място, но са поискали вписване по реда и в срока по чл. 36, ал. 1 ИК в избирателния списък на секцията, в чийто район е настоящият им адрес. За тези лица в графа „Забележки“ се вписва текст „н.а.“;
  • "Живял най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз" е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите.

Избирателите, които не са подменили личните си документи при условията на §9а от ПЗР на Закона за българските лични документи, се включват в избирателния списък по адреса, отразен в зеления им паспорт. (Само лицата, родени преди 31.12.1931 г., нямат изричното задължение да подменят документите си за самоличност и за тази категория са валидни зелените паспорти).

От избирателните списъци се заличават имената на гражданите, които до изборния ден са изгубили правото си да избират или са починали, както и имената на лицата, за които това изрично е предвидено в Изборния кодекс.

От избирателните списъци се заличават имената на българските граждани, които имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава, която не е членка на Европейския съюз (чл. 360, ал. 1 ИК). Тези лица се вписват отново в избирателните списъци по техния постоянен адрес, по тяхно искане от органите по чл. 23, ал. 1 от ИК до предаването на списъците на СИК или се дописват от СИК в изборния ден, след представяне на документите по чл. 360, ал. 2 ИК.

Български гражданин, който живее в друга държава - членка на Европейския съюз, но е в страната в изборния ден, може да гласува по постоянния си адрес (чл. 361, ал.1 ИК). Когато този гражданин е заличен от избирателния списък, той се вписва в списъка по негово искане от органите по чл. 23, ал. 1 ИК до предаването на списъците на СИК или се дописва от СИК в изборния ден, след представяне на документите по чл. 361, ал. 2 ИК.

ИЗБИРАТЕЛЕН СПИСЪК - ЧАСТ II за гласуване в изборите за членове на Eвропейския парламент от Република България на 26 май 2019 г.

Част II на избирателните списъци се съставя от органите по чл. 23, ал. 1 ИК. В списъците служебно се вписват гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, по чл. 359, ал. 2 ИК и гражданите на друга държава - членка на Европейския съюз, подали декларации по чл. 359, ал. 1 ИК.

В част II на списъците се вписват по азбучен ред имената на избирателите, данните за гражданството им и адресът на пребиваване на територията на съответното населено място. Графите за вписване на личния номер, на номера на документа за самоличност и на номера на удостоверението за пребиваване и датата на регистрация, посочена в него, остават празни и не се попълват и се обособява графа „Забележки“ (чл. 358, ал. 2 ИК).

Списъкът се осигурява от общинската администрация и се отпечатва централизирано от ГД „ГРАО“ на МРРБ.

След извършване на проверка по чл. 362, ал. 2 ИК, органите по чл. 23, ал. 1 не по-късно от 30 дни преди изборния ден изпращат копие от част II на избирателните списъци на Централната избирателна комисия.

Избирателните списъци се отпечатват на два етапа – за обявяване и за гласуване.

Първи етап: предварителните избирателни списъци (ЧАСТ I) се обявяват от общинските администрации не по-късно от 40 дни (15.04.2019 г.) преди изборния ден.

Втори етап: Избирателни списъци за гласуване в изборите за членове на Eвропейския парламент от Република България на 26 май 2019 г.

Гласуване на друго място на изборите за членове на Eвропейския парламент от Република България на 26 май 2019 г.

Всеки избирател има възможност да гласува на място, различно от постоянния си адрес при определени условия. Изборния кодекс регламентира следните възможности за гласуване на друго място:

  • • Удостоверение за гласуване на друго място (за следните лица: кандидат за член на Европейския парламент от Република България, член на ЦИК, РИК или наблюдател) - Удостоверението за гласуване на друго място се издава от кмета на общината/района/кметството или кметския наместник по постоянен адрес на заявителя – кандидат за член на Европейския парламент от Република България, член на ЦИК, РИК или наблюдател. Удостоверението за гласуване на друго място се получава лично срещу подпис или чрез пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно.
  • • Заявление за гласуване по настоящ адрес - Избирател, чийто постоянен и настоящ адрес са в различни населени места, може да поиска да бъде вписан в избирателния списък по настоящ адрес. След вписване на избирател в избирателния списък по настоящ адрес не може да му се издава удостоверение за гласуване на друго място (Чл. 36, ал. 1 и ал. 4 от ИК). Искането за гласуване по настоящ адрес се подава до 11.05.2019 г. пред органите по чл. 23, ал. 1 от ИК по настоящия адрес на избирателя. Искането може да бъде подадено по един от следните начини:
    • По електронен път - чрез този сайт в секция "Личен Достъп". За да се възползват от тази услуга, гражданите трябва да притежават универсален електронен подпис. Той е необходим за тяхното идентифициране през Internet, съгласно Закона за електронния подпис.
    • Писмено - в общинската администрация по настоящия си адрес. Вида на искането е даден тук.

Цифров сертификат

Цифровият сертификат може да се представя по електронен път за потвърждаване на Вашата самоличност или правото Ви за достъп до информация и услуги в он-лайн режим.

Цифровите сертификати обвързват самоличността към двойка електронни ключове (публичен и частен), които се използват за кодиране и подписване на цифрова информация. Частният ключ не се разпространява, той служи само за подписване на електронен документ. Публичният ключ достига до отсрещната страна и служи за идентификация на подателя.

Цифровите сертификати улесняват физическите лица и организациите да защитават своя бизнес и лични транзакции по мрежата за комуникиране.

Цифровите сертификати осигуряват:

  • Поверителност и конфиденциалност – организациите искат цифрови сертификати за кодиране и декодиране на съобщения.
  • Цялост, автентичност и неотменяемост (цифрово подписване/верифициране)
  • Контрол върху достъпа – изисква цифрови сертификати, било в браузъри, на дискове или на смарт карти, да се контролира достъпа до съоръженията, Интернет сайтове, Интранети, и други цифрови мрежи.
  • Доказателство за предаване на документи (клеймо)
  • Идентифициране и привилегии – организациите ще изискват цифровите сертификати за установяване на техните права и привилегии, например с цел лицензиране.

Универсален електронен подпис

Съгласно Закона за електронния подпис и наредбите към него всеки български гражданин може да си издаде универсален електронен подпис, чрез който да се идентифицира по електронен път и да подписва електронни документи, имащи правната стойност на традиционните документи, подписвани ръчно.

Необходимо е да има организация - регистриран доставчик на универсални електронни подписи, която да издава удостоверения за универсален електронен подпис. Комисията за регулиране на съобщенията регистрира тези сертифициращи организации, за да могат да извършват такава дейност. Сайтът поддържа универсалните електронни подписи на следните организации, които са регистрирани като доставчици на удостоверения за универсален електронен подпис:

(Последните промени в Закона за електронния документ и електронния подпис въвеждат понятието квалифициран електронен подпис вместо универсален електронен подпис.)